ТИХА ПОБЕДА

  

Денят за труд е отреден, 
за сласт и мирен сън - нощта, 
а що е нощ и що е ден 
за нас изгнани из света 
Сурова вярност на дълга 
смени живота пъстролик 
и сля се радост и тъга, 
сроди се малък и велик. 

Вървим под тежките крила 
на буреносна, мощна бран 
и върху хиледи чела 
чер жъртвен кръст е начертан. 

Но няма мраз да заледи 
топлик жадуващия кълн, 
нито ще трепне пред беди 
обуреваемият чълн. 

Че светли тайни дух прозря 
и аз обикнах тоя път, 
по който земните недра 
тъй властно мамят и зовят. 

- Ти наш си, наш си, твоят дял 
е дълг на хрупкавия злак - 
в земята - майка упознал, 
при нея да се върне пак. 

Венци от слънчеви цветя 
в долини слънчеви плете 
и в кротък унес чака тя 
да дойде нейното дете. 

- Дойди, но с подвиг увенчай 
ти свойта бренна суета 
и нека бъде твоя край 
една усмихната мечта! 

Ноще, тъй светло примирен, 
аз гледам звездния покров 
и тихом се струи над мен 
и крепне земната любов. 

Разстлала се е ясна шир 
и в нея странникът недраг 
след много бури най-подир 
намира своя роден бряг. 

Там родни сенки с родна реч 
посрещат брата и сина, 
а нейде гордо и далеч 
плющят победни знамена!... 
  
  
 

Излиза за пръв път в сп. Отечество, год. III, кн. 30-31 от 15.VIII.1916 г.